|
No 48 29. 02. 2008 г. |
||||||||||
|
|
||||||||||
|
Този проект е създаден в подкрепа на сайта www.anastasia.ru. Тук се публикуват материали получени от интернет, кореспонденция с Вас, книги, статии, лични впечатления... Всичко, каквото ще видите тук, е възникнало въз основа на книгите на Владимир Мегре |
||||||||||
Трябва да се изкопае яма с размери 60/60 /40 см . Дълбочината е 40 см. След това на няколко места да се надупчи с шиш 9- арматурно желязо Ф10, за да има връзка с подпочвената влага. Тази идея е на У. Фокнър и е описана от Николай Курдюмов в книгата му "Майсторството на плодородието". Смисълът на това е двустранен: Първо, когато има суша, водата по капилярен път се изкачва по въздушните канали и напоява много по-добре, отколкото поливането отгоре. Капилярното налягане е много по-силно от земното притегляне. Този принцип някои го използват за поливане на цветята по време на отпуска- натопяват дебела връв от единия край в кофа с вода, а другия край заравят в саксията и водата естествено навлажнява растенията. Освен това в Земята има много повече влага отколкото може да предложи изкуственото напояване като човешка дейност. В най-горния почвен слой, ако не е разрушена структурата от въздушни каналчета,/не е копано/, което обикновено се случва до огради, пътища и др, плевелите се възползват от въздушната структура и много по-добре понасят засушаването. Обаче, където е копано, почвената структура е нарушена и растенията нямат достъп до водния ресурс на земята. Това се отнася и за въздушния режим на почвата.
У. Фокнър е използвал метода с шишове, пробождащи почвата под доматите, за да не ги полива. Второ, когато има поройни дъждове излишната влага се оттича по-лесно и тези растения, които са чувствителни към излишък от вода, няма опасност да се удавят.
Всеки природен талант се разкрива напълно само в определени благоприятни условия и съответстващо отглеждане. Това се отнася и за сибирския кедър. Отгледан от човек, той ще оздравява атмосферата с фитонциди и ще дава 5-6 пъти по-голям урожай от дивите кедри. Но за разлика от другите борови дървета кедърът е капризно дърво. “Училище на търпението” – така наричат отглеждането на сибирския кедър. Неговите семена се отличават с дълбок покой и поникват само след престой през зимата на студено в продължение на 3- 4 месеца. Малките издънки се нуждаят от закрила от птиците и гризачите. Първите 10 години сибирския кедър расте много бавно и достига около 1,5 м. височина. След този период това дърво е способно да се отблагодари за вниманието ви. Кедърът много добре се развива на индивидуални участъци и близо до сгради. Към 30 годишната си възраст той достига до 9 м. височина, формира пищна корона, достигаща до 3 м. широчина. Ако ела или бор растат близо до сградата, то около тази възраст започва да не им достига място и се налага да се секат. Сибирският кедър основно се размножава чрез семената и много рядко чрез вегетативния метод – калем. По-добре семената да се вземат от районите на Западен Сибир. В европейската част на Русия тези семена се засаждат през пролетта /края на април, първата половина на май/. Семената предварително се стратифицират около 3 месеца на хладно място. Задължително трябва да се спазва следните правила: Семената се накисват във вода за 3 дни, която се сменя всеки ден. Хубавите семена ще потънат, а тези, които останат на повърхността се изхвърлят. След това семената престояват във воден разтвор на калиевперманганат и после се смесват с / 50% / влажен субстрат /пясък, торф, талаш от бор или кедър, пръст/ в пропорцията 1/семена/ : 2/субстрат/ и се слагат на студено /под снега или в хладилника/. Малко количество от семената може да се сложи в малки неплътни платнени торбички на няколко ката. Сложени под снега, семената добре запазват влагата, а сложени в хладилника трябва от време на време да се увлажняват. Семената в платнените торбички може да се поместят в найлонови пликове и да не се затварят плътно. Преди да се засадят в пръст, семената се отделят от субстрата и отново се слагат в силен разтвор на калиевперманганат за един ден и след това се изсушават. Семената са готови за засаждане. Засаждат се в парник в рохкава пръст, за да се обезопасят от птиците. В комфортни условия семената по-бързо прорастват и издънките растът 1,5 -2 пъти по-бързо, отколкото на открито място. На дъното на браздите преди засаждане е желателно да се сложи следващата смес : 1 г суперфосфат, 2 г дървесна пепел, 20 г торф /расчет за 1 м. Бразда/. Разстоянието между браздите е 15 – 20 см. На 1 м се засаждат 30 г. /125 -150 бр./ семена на дълбочина 3 см. Отгоре се слага 0,5-1 см торф, смесен с талаш. В течение на сезона трябва 3-4 пъти да се извърши разрохкване и оплевяване на почвата. 10-12 дни преди да се появят масово издънките, почвата трябва да се полее. В последствие малките фиданки развиват доста дълбока коренова система. За да се защитят малките фиданки от инфекциозната гъбичка “фузариум”, освен обработка на семената, браздите се поливат с 0,4% разтвор на калиевперманганат. Когато “фузариум” засяга фиданките, стволовете им стават червеникави, пристяга се стволчето, фиданката се счупва или пада и изсъхва. За да избегнем тази инфекция в първите 2 седмици издънките 2-3 пъти се обработват с 0,4% разтвор на калиевперманганат – до 10 л разтвор на 1 м. На третата година фиданките се присаждат в дървеното “училище” , където те растът до 5 годишната си възраст. Допуска се изкопани малки фиданки да се съхраняват на хладно в течение на 2 седмици до началото на вегитацията. Фиданките се събират по 50-100 броя и се завиват във влажен кеневир, слагат се в найлонов плик и се оставят в мазе или под сняг, с настлан отдолу талаш. Може да се отгледат фиданки със затворена коренева система – в торфени или пластмасови саксии с височина не по-малко от 8 см и обем 200-300 см. Саксиите се напълват с торф и песъчливо-глинеста почва /1:1/. На 10 л обем от тази смес се добавя гранулиран суперфосфат – 50 г., калиева сол – 25 г., доломитова вар – 250 г. Саксиите се запълват със субстрат в средата на април и се поставят в парник, на грунт. След стратификацията семената се измиват, обработват се с 0,4% калий перманганат и за 7-10 дни се оставят да покълнат във влажен пясък или кеневир. Покълналите семена се засаждат по 1 бр. във всеки съд, покриват се с 1 см торф, пясък или талаш и се поливат с 0,5% разтвор на калиевперманганат /5 л. на 1 м /.Трябва своевременно да се поливат, оплевяват и да се разрохква субстрата. При поява на фузариоза, издънките се поливат с 0,5% разтвор на калиевперманганат. Издънките се отглеждат по този начин в течение на 2-3 години при редовно поливане. Дори малко изсушаване на субстрата води до изсъхване на фиданката. Отгледаните по този начин 2-3 годишни фиданки се преместват в дървеното “училище” – присаждат се в грунт /0,4 х 0,4 м/ и се отглеждат до 6-8 годишна възраст. 6-8 годишните фиданки се вземат с пръста /0,2 х 0,2 х 0,2 м/ и се пренасят на постоянното им място. Засаждат се в предварително разкопана почва - яма с 30% по-голяма от кореновата система на фиданките. Извадената пръст се смесва с торф, хумус /прегорял тор/, прегорял оборски тор, дървесна пепел и се добавя 3-4 шепи борови иглички. Слага се този субстрат на дъното и в центъра се разполагат корените на фиданката така, че кореновата шийка /границата между ствола и корените/ да е на едно ниво със земята. Ямата се запълва с останалия субстрат, утъпква се земята и се полива с 5 л вода. Фиданките се засаждат на една линия или на групи, с разстояние между тях не по-малко от 4-5 м. Това обезпечава достатъчно и пълно осветление, способства за развиване на короната и формиране на добра реколта от шишарките. При това засаждане, шишарките на кедрите могат да се започнат да се появяват на 18 годишна възраст. В природата, отгледан от семе кедър, започва да формира шишарките на 18-20 годишна възраст. Сибирският кедър е еднодомно дърво. В горната част на короната се разполагат женски шишарчици – семепъпки, в долната част – мъжки стробили. Кедърът цъфти през юни. Женските шишарчици имат винено-виолетов цвят. Мъжките са оранжево-винени, които след 3-5 дни стават тъмночервени и падат. Прашецът се разнася с вятър. След опрашаването, женските шишарчици се затварят и придобиват тъмнозелен цвят.
При влажно време
на стволчетата на фиданките понякога се появява бял налеп, който
задължително се обработва с воден разтвор на домашен сапун /125 г сапун
на 10 л вода/. Сапунът се разтваря във вода,
прави се пяна, напоява се памук и поразените места се обработват 2-3
пъти. В противен случай при активно развитие на бели налепи, младите
фиданки ще губят годишния си приръст.
Книги
гр.
София, ул. "Княз Борис I" № 129
e-mail:
office@zvkedri.com
Webmaster:
Гера
Глубоковских
|
||||||||||
|